То не беше еуфория, то не беше чудо...
Страхотия! Клаксони, рокли от приказките и от Асеновград, щастливи лица на родители, баби и дядовци, трогнати учители... Голяма тръпка, но всичко хубаво свършва бързо и идва реалността. Приказката свършва и всички се оказваме в реалността - напрегната и за нас учителите - много напрегната. Предстои толкова работа - дипломи и купища документация.
През септември поемам с новите си любими деца "Голготата" към заветния 12 клас и радостта от общия ни успех и болката от новата раздяла. А всяка раздяла е "малка смърт", нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар